Когато термохартията е изложена на температури над 70 градуса, термичното й покритие започва да променя цвета си. За да разберете защо това се случва, трябва да разгледате химичния му състав.
Термичното покритие се състои основно от два компонента: безцветно багрило (известно също като левко багрило) и цветен проявител. Този тип хартия се нарича дву-компонентна химическа термична записваща хартия.
Често използваните безцветни багрила включват вещества като Crystal Violet Lactone (CVL) от системата трифенилметан фталид, багрила на базата на флуоран-, бензоил левко метиленово синьо (BLMB) и съединения на базата на спиропиран-.
Често използваните диспергиращи агенти включват поливинил алкохол (PVA) степени L-3266, GL-05 и KL-03 (произведен от Nippon Synthetic Chemical Industry).
Често използваните добавки за горни и основни покрития включват Gohsefimer Z-200 и PVA степени T-350 и N-300.
Често използваните оцветители включват вещества като p-хидроксибензоена киселина и нейните естери (PHBB, PHB), салицилова киселина, 2,4-дихидроксибензоена киселина и ароматни сулфони.
Когато термичната хартия се нагрее, възниква химическа реакция между безцветното багрило и проявителя на цвета, произвеждайки цвят; следователно, когато хартията се използва във факс машина за получаване и отпечатване на сигнали или в термичен принтер, се появяват изображения и текст. Тъй като има различни налични видове безцветни багрила, полученият отпечатан цвят може да варира-, създавайки нюанси като синьо, магента или черно.